vasisid (Василена Костова)
87 301
23 dic 2007, 15:33

Звезден лъч 

  Poesía
896 0 8

 

 

Потърсих във очите ти прозорец,
зазидан сред разкаляните друми.
Душата ми, закърпена е някак слабо...
Защо ли близостта, ранява ни със думи?


Любовта ни - нежен мъх от остри тръни.
Горят на клада чувства разпиляни…
И тихо във душата бродят тъмни сенки.
Звезден лъч, обвит в сатенена коприна.

Снегът топи се върху белези от рани
и бавно се търкулва по дланта ми,
като сълзици две - до вчера непроляни.
Защо ли самотата ни изяжда живи?
01.12.07г

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно!
  • Благодаря ви от сърце!Весела Коледа и усмивки през Новата година ...желая на всички вас!Следвайте мечтите си и те ще се сбъдват!Бъдете благословени!
  • Прекрасно стихотворение.
    с много обич, мила Василена.
  • Самотата,която ни в вкарва в други измерения на нашето съществуване.Прелиствайки страниците на живота в самотата намираме себе си истински.Стих,който ме докосва.Поздравления и от мен.

  • Снегът топи се върху белези от рани
    и бавно се търкулва по дланта ми,
    като сълзици две - до вчера непроляни.
    Докосна ме, Василена, затрогващо е ! Благодаря ти !
  • Добро!!!!!!
  • Поздравления!!!И никога не оставай сама...
  • Много ме развълнува, направо е чудесно!
Propuestas
: ??:??