vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
23 dic 2007, 15:33

Звезден лъч

  Poesía
1.3K 0 8

 

 

Потърсих във очите ти прозорец,
зазидан сред разкаляните друми.
Душата ми, закърпена е някак слабо...
Защо ли близостта, ранява ни със думи?


Любовта ни - нежен мъх от остри тръни.
Горят на клада чувства разпиляни…
И тихо във душата бродят тъмни сенки.
Звезден лъч, обвит в сатенена коприна.

Снегът топи се върху белези от рани
и бавно се търкулва по дланта ми,
като сълзици две - до вчера непроляни.
Защо ли самотата ни изяжда живи?
01.12.07г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • аннавлад (Анна Дюлгерова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    Страхотно!
  • vasisid (Василена Костова)
    vasisid (Василена Костова)
    Благодаря ви от сърце!Весела Коледа и усмивки през Новата година ...желая на всички вас!Следвайте мечтите си и те ще се сбъдват!Бъдете благословени!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Прекрасно стихотворение.
    с много обич, мила Василена.
  • face04 (Таня Кирилова)
    face04 (Таня Кирилова)
    Самотата,която ни в вкарва в други измерения на нашето съществуване.Прелиствайки страниците на живота в самотата намираме себе си истински.Стих,който ме докосва.Поздравления и от мен.
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)

    Снегът топи се върху белези от рани
    и бавно се търкулва по дланта ми,
    като сълзици две - до вчера непроляни.
    Докосна ме, Василена, затрогващо е ! Благодаря ти !

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0