23.12.2007 г., 15:33

Звезден лъч

Поезия

1.3K 0 8

Потърсих във очите ти прозорец,
зазидан сред разкаляните друми.
Душата ми, закърпена е някак слабо...
Защо ли близостта, ранява ни със думи?

Любовта ни - нежен мъх от остри тръни.
Горят на клада чувства разпиляни…
И тихо във душата бродят тъмни сенки.
Звезден лъч, обвит в сатенена коприна.

Снегът топи се върху белези от рани
и бавно се търкулва по дланта ми,
като сълзици две - до вчера непроляни.
Защо ли самотата ни изяжда живи?
01.12.07г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Страхотно!

2008-01-08T13:09:40+02:00
vasisid (Василена Костова)

Благодаря ви от сърце!Весела Коледа и усмивки през Новата година ...желая на всички вас!Следвайте мечтите си и те ще се сбъдват!Бъдете благословени!

2007-12-24T13:58:05+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасно стихотворение.
с много обич, мила Василена.

2007-12-23T19:15:19+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Самотата,която ни в вкарва в други измерения на нашето съществуване.Прелиствайки страниците на живота в самотата намираме себе си истински.Стих,който ме докосва.Поздравления и от мен.

2007-12-23T16:59:12+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Снегът топи се върху белези от рани
и бавно се търкулва по дланта ми,
като сълзици две - до вчера непроляни.
Докосна ме, Василена, затрогващо е ! Благодаря ти !

2007-12-23T16:58:38+02:00