Звездице чудесна
светулчице в мрака
изгряла за мене
далече блестиш
дали с твоя огън
сега не запалваш
ти нейде останали
тъжни очи.
Звездице чудесна
сестричке любима
на бяла, едничка
и тиха Луна
дали като нея
и тук не тъгува
за обич красива
самотна жена.
Звездице чудесна
искрице в небето
сред многото други
ти ярко блестиш
и зная звездице,
че много ще светиш,
защото звездице
с моя огън гориш.
© Христо Костов Todos los derechos reservados