22 nov 2006, 15:35

Звездице чудесна

  Poesía
1.8K 0 19

Звездице чудесна

светулчице в мрака

изгряла за мене

далече блестиш

дали с твоя огън

сега не запалваш

ти нейде останали

тъжни очи.

Звездице чудесна

сестричке любима

на бяла, едничка

и тиха Луна

дали като нея

и тук не тъгува

за обич красива

самотна жена.

Звездице чудесна

искрице в небето 

сред многото други   

ти ярко блестиш

и зная звездице,

че много ще светиш,

защото звездице

с моя огън гориш.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много нежничко,Ице,поздрав!!!
  • Ех, къде са тези литературни критици, бе! Да те оценят. Толкова красота в твоите стихове. Отново поздравления! Един е човешкия свят и този на звездите, макар и при нас тази светлина да е още латентна... Само че колко път ни дели докато това стане видимо за всички... и докато го осъществим в живота си... Прекрасно е, че си го усетил с душата си и претворил в стих!
  • Прекрасно е!Поздрав!
  • Сияна, благодаря!!!
    Лека и спокойна нощ на всички!!!
  • Надявам се този огън не
    угасне никога

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...