22 нояб. 2006 г., 15:35

Звездице чудесна

1.8K 0 19

Звездице чудесна

светулчице в мрака

изгряла за мене

далече блестиш

дали с твоя огън

сега не запалваш

ти нейде останали

тъжни очи.

Звездице чудесна

сестричке любима

на бяла, едничка

и тиха Луна

дали като нея

и тук не тъгува

за обич красива

самотна жена.

Звездице чудесна

искрице в небето 

сред многото други   

ти ярко блестиш

и зная звездице,

че много ще светиш,

защото звездице

с моя огън гориш.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много нежничко,Ице,поздрав!!!
  • Ех, къде са тези литературни критици, бе! Да те оценят. Толкова красота в твоите стихове. Отново поздравления! Един е човешкия свят и този на звездите, макар и при нас тази светлина да е още латентна... Само че колко път ни дели докато това стане видимо за всички... и докато го осъществим в живота си... Прекрасно е, че си го усетил с душата си и претворил в стих!
  • Прекрасно е!Поздрав!
  • Сияна, благодаря!!!
    Лека и спокойна нощ на всички!!!
  • Надявам се този огън не
    угасне никога

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...