21 jun 2014, 19:52

Звездичка-сестичка

  Poesía » Otra
1.5K 1 7

Свети, звездичке, свети, сестричке,

на самотния пътник пътя осветявай.

Надежда на болното дете през прозореца,

надежда за живот отгоре му давай.

 

Свети на жената която хляб проси,

за да нахрани своите дечица.

А разранените ù крака боси,

дъщеричката ù гали с малките ръчици.

 

Свети и на овчаря изкарал своето стадо,

който сутрин предава събраното мляко.

За да нахрани многолюдното чадо,

помагаш на него макар и непряко.

 

Свети и на мене, звездичке-сестричке,

кураж ми давай в трудните дни.

Ако можеш, превърни ме във птичка,

за да изтрия твоите сълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роза Лилиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосващо сърцето стихотворение, прекрасно елегично бисерче,
    написано много талантливо! ПОЗДРАВИ!
  • Стегна ме в гърлото...толкова любов и болка!
  • Никой,никога не си отива от никого,
    щом е оставил в сърцето му частица
    от себе си!

    Поздрав Иве!
  • Благодаря ви много момичета,този стих го написах в момент на тъга и болка към моята покойна сестра която ще обичам до края. Исках да го споделя със вас.
  • Много мило и обичливо стихо, Ивелина!

    Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...