26 sept 2021, 20:04

Звездите какво ли кроят за мене

  Poesía
468 0 0

Какво става? Какво стана?
Отново в капана се хвана?
Въздухът спира
Сърцето не се побира

Скача, скача побесняло
Кракът тропа като знак от небето
С  желание закъсняло
Всичко е в минало взето

Не мога да повярвам че дъждът отново вали
Слънцето скоро ще се покаже?!
Надали!
Само след малко  бурята решение ще се окаже

Не зная какво да правя
Няма върху кого камъните  да стоваря
Няма начин да накарам звездите
Да повярват на молбите

Потъвам и всъщност чувствам онова спокойствие
Сякаш падането е без болка
Сякаш е удоволствие
И е завършек без заобиколка

Заобиколка?! Да, покрай морето
Там, където спомени се леят
Само гдето
Надали нови ще изгреят...

Тъжно е да
Като есенна река
Знаеш, че след нея идва края
И надали ще искаш да се върнеш...

Въздухът спира
Душата замира
Умът ми не го побира
Защо всичко стана така...

Някога ше свърши ли? О да!
Но до тогава може облаците да са моето спасение
Начин за помирение
С душата...да...

Дано все пак звездите силно шептят
Дано все пак нещо добро да кроят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лия Мих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....