Звездите какво ли кроят за мене

Какво става? Какво стана?
Отново в капана се хвана?
Въздухът спира
Сърцето не се побира

Скача, скача побесняло
Кракът тропа като знак от небето
С  желание закъсняло
Всичко е в минало взето

Не мога да повярвам че дъждът отново вали
Слънцето скоро ще се покаже?!
Надали!
Само след малко  бурята решение ще се окаже

Не зная какво да правя
Няма върху кого камъните  да стоваря
Няма начин да накарам звездите
Да повярват на молбите

Потъвам и всъщност чувствам онова спокойствие
Сякаш падането е без болка
Сякаш е удоволствие
И е завършек без заобиколка

Заобиколка?! Да, покрай морето
Там, където спомени се леят
Само гдето
Надали нови ще изгреят...

Тъжно е да
Като есенна река
Знаеш, че след нея идва края
И надали ще искаш да се върнеш...

Въздухът спира
Душата замира
Умът ми не го побира
Защо всичко стана така...

Някога ше свърши ли? О да!
Но до тогава може облаците да са моето спасение
Начин за помирение
С душата...да...

Дано все пак звездите силно шептят
Дано все пак нещо добро да кроят...