Sep 26, 2021, 8:04 PM

Звездите какво ли кроят за мене

  Poetry
475 0 0

Какво става? Какво стана?
Отново в капана се хвана?
Въздухът спира
Сърцето не се побира

Скача, скача побесняло
Кракът тропа като знак от небето
С  желание закъсняло
Всичко е в минало взето

Не мога да повярвам че дъждът отново вали
Слънцето скоро ще се покаже?!
Надали!
Само след малко  бурята решение ще се окаже

Не зная какво да правя
Няма върху кого камъните  да стоваря
Няма начин да накарам звездите
Да повярват на молбите

Потъвам и всъщност чувствам онова спокойствие
Сякаш падането е без болка
Сякаш е удоволствие
И е завършек без заобиколка

Заобиколка?! Да, покрай морето
Там, където спомени се леят
Само гдето
Надали нови ще изгреят...

Тъжно е да
Като есенна река
Знаеш, че след нея идва края
И надали ще искаш да се върнеш...

Въздухът спира
Душата замира
Умът ми не го побира
Защо всичко стана така...

Някога ше свърши ли? О да!
Но до тогава може облаците да са моето спасение
Начин за помирение
С душата...да...

Дано все пак звездите силно шептят
Дано все пак нещо добро да кроят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лия Мих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...