2 jul 2013, 23:39

Звездите ми разпръсна...

  Poesía
730 0 1

 

Тази зима, така студена, зла, немилостива
небето ми прояде, звездите ми разпръсна.
Раздра до кръв сърцето и в' вените ръждива
болката набоде, да ми напомня, че съм необичана.

Все палех свещи и свита във молитва
изпросвах миналото, спомените назавръщащи се.
И само Бог разбра доколко мога да съм силна
щом безнадеждността във мене сви се.

И затова ще те загърна, да не виждаш
как друг ще ме обича, като в приказка.
Ревнуваш ли... дори не можеш да извикаш,
защото твоят грях ще изтърпи да съм щастлива.

Ще бъда с рицаря от стари сънища измислени.
Принцеса звездна във беззвездна нощ,
ще се прокрадна в сънищата ти кошмарни,
да сетиш как боли ръждивото на острия ти нож.

Безмълвно стиснал зъби ще проскърцаш.
А аз ще се усмихвам във съня на някой друг.
Ще ме усетиш, когато вече няма да ми липсваш,
щом потъпча миналото, а болката  запрегна  в пряг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Джейни!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...