2 may 2020, 1:24

Звездна прелест

  Poesía » Otra
857 0 0

Синьо, необятно е небето,

настъпила е сладка тишина,

самотна е безмълвната луна,

огрявана от падаща звезда.

 

Сладък полъх милва синевата,

люляк дъхав гали сетивата,

благодарство шепне в нощта,

възражда всяка мъничка трева.

 

Елексир от аромати се преплита,

самотна птичка се потапя и опитва,

магичен аромат, опиянява с песен,

окичва с полет небосвода звезден.

 

Пожелах си силно със затворени очи,

за миг съзнанието да полети,

високо към сияйните звезди,

свободно от човешките съдби.

 

Да вкуси жадно свободата,

да зърне отвисоко прелестта,

в изящно съвършена красота,

тъй нежно, сътворена с Любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...