Синьо, необятно е небето,

настъпила е сладка тишина,

самотна е безмълвната луна,

огрявана от падаща звезда.

Сладък полъх милва синевата,

люляк дъхав гали сетивата,

благодарство шепне в нощта,

възражда всяка мъничка трева.

Елексир от аромати се преплита,

самотна птичка се потапя и опитва,

магичен аромат, опиянява с песен,

окичва с полет небосвода звезден.

Пожелах си силно със затворени очи,

за миг съзнанието да полети,

високо към сияйните звезди,

свободно от човешките съдби.

Да вкуси жадно свободата,

да зърне отвисоко прелестта,

в изящно съвършена красота,

тъй нежно, сътворена с Любовта!