Синьо, необятно е небето,
настъпила е сладка тишина,
самотна е безмълвната луна,
огрявана от падаща звезда.
Сладък полъх милва синевата,
люляк дъхав гали сетивата,
благодарство шепне в нощта,
възражда всяка мъничка трева.
Елексир от аромати се преплита,
самотна птичка се потапя и опитва,
магичен аромат, опиянява с песен,
окичва с полет небосвода звезден.
Пожелах си силно със затворени очи,
за миг съзнанието да полети,
високо към сияйните звезди,
свободно от човешките съдби.
Да вкуси жадно свободата,
да зърне отвисоко прелестта,
в изящно съвършена красота,
тъй нежно, сътворена с Любовта!
© Магдалена Димитрова Все права защищены