2 мая 2020 г., 01:24

Звездна прелест

856 0 0

Синьо, необятно е небето,

настъпила е сладка тишина,

самотна е безмълвната луна,

огрявана от падаща звезда.

 

Сладък полъх милва синевата,

люляк дъхав гали сетивата,

благодарство шепне в нощта,

възражда всяка мъничка трева.

 

Елексир от аромати се преплита,

самотна птичка се потапя и опитва,

магичен аромат, опиянява с песен,

окичва с полет небосвода звезден.

 

Пожелах си силно със затворени очи,

за миг съзнанието да полети,

високо към сияйните звезди,

свободно от човешките съдби.

 

Да вкуси жадно свободата,

да зърне отвисоко прелестта,

в изящно съвършена красота,

тъй нежно, сътворена с Любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...