Духът ми броди сам в нощта
и търси звездната пътека,
но там, където води тя,
не стига никога човека.
Прекрасна, светла като сън,
като очи на горска фея,
обляна с нежен звезден звън,
ме мами да потъна в нея.
Като вълшебница добра
очи в душата ми отвори,
но бързо свърши пак нощта,
разля я изгревът в простора. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse