9 abr 2008, 8:38

Звездна пътека

  Poesía
981 0 9
Духът ми броди сам в нощта
и търси звездната пътека,
но там, където води тя,
не стига никога човека.

Прекрасна, светла като сън,
като очи на горска фея,
обляна с нежен звезден звън,
ме мами да потъна в нея.

Като вълшебница добра
очи в душата ми отвори,
но бързо свърши пак нощта,
разля я изгревът в простора.

Мираж нарекох я, мечта -
недостижима и далечна...
Аз знам, че няма я в света
и затова ще бъде вечна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...