9 abr 2008, 8:38

Звездна пътека

  Poesía
976 0 9
Духът ми броди сам в нощта
и търси звездната пътека,
но там, където води тя,
не стига никога човека.

Прекрасна, светла като сън,
като очи на горска фея,
обляна с нежен звезден звън,
ме мами да потъна в нея.

Като вълшебница добра
очи в душата ми отвори,
но бързо свърши пак нощта,
разля я изгревът в простора.

Мираж нарекох я, мечта -
недостижима и далечна...
Аз знам, че няма я в света
и затова ще бъде вечна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...