9 abr 2008, 8:38

Звездна пътека 

  Poesía
791 0 9
Духът ми броди сам в нощта
и търси звездната пътека,
но там, където води тя,
не стига никога човека.

Прекрасна, светла като сън,
като очи на горска фея,
обляна с нежен звезден звън,
ме мами да потъна в нея.

Като вълшебница добра
очи в душата ми отвори,
но бързо свърши пак нощта,
разля я изгревът в простора.

Мираж нарекох я, мечта -
недостижима и далечна...
Аз знам, че няма я в света
и затова ще бъде вечна!

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??