Звездни нощи... и любов
От нежни лъчи сплитам слънчеви плитки
и с нишки от обич съшивам мечти.
Сред пухкави облачни кули политам,
гласът ти ме следва и с моя ехти.
Не гледай в очите ми сякаш съм чужда –
боли ме да бъда ненужна. Сама.
Не вярваш ли? Виж ме! С тъга се събуждам.
Когато те няма, светът е тъма...
Безумно те искам – от век те желая,
по звездните нощи гадая. Не спя.
Повикай ме! Нека съм твоя до края!
Врабчето в гръдта ми за тебе запя...
Години минават, но още те искам.
И сякаш сме същите – в обич и грях.
В душата ти нишки от слънце разплисквам,
аз Твоя ще бъда – и в съ́лзи... и в смях...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
