ЛуЛу
49 222
6.04.2018 г., 0:04 ч.

Звездни нощи... и любов 

  Поезия » Любовна
1997 10 10

От нежни лъчи сплитам слънчеви плитки
и с нишки от обич съшивам мечти.
Сред пухкави облачни кули политам,
гласът ти ме следва и с моя ехти.

 

Не гледай в очите ми сякаш съм чужда –
боли ме да бъда ненужна. Сама.
Не вярваш ли? Виж ме! С тъга се събуждам.
Когато те няма, светът е тъма...

 

Безумно те искам – от век те желая,
по звездните нощи гадая. Не спя.
Повикай ме! Нека съм твоя до края!
Врабчето в гръдта ми за тебе запя...

 

Години минават, но още те искам.
И сякаш сме същите – в обич и грях.
В душата ти нишки от слънце разплисквам,
аз Твоя ще бъда – и в съ́лзи... и в смях...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??