10 mar 2005, 15:46

Звездно

  Poesía
945 0 7
Нощта се взира в очите ми.
Усещам бляскавия трепет на звездите,
жълтобели маргарити, разцъфнали
в небесната градинска шир.
Далечни и загадъчни съзвездия,
извезани от злато, стаили дъх мълчат.
Косите на Вероника искрят,
принесени в дар на боговете.
Лебедът е кацнал на самия Млечен път,
разперил е криле, готов да полети.
Две мечки са прострели гръд,
до тях на стража Воловарят
е като разгънато ветрило,
стиснал здраво в двете си ръце
синджирите на звездните си кучета.
Безброй сияещи звезди,
вглеждащи се в мрака
и сякаш ги докосвам с ръка
и сякаш гмуркат се  в очите ми
и виждам как се разсъбличат,
хвърлят по земята златните си дрехи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Късче звезда е сърцето ми.
    Ще се отрони в нощта,
    щом над брега
    рукнат лъчи.
    Помълчи...
    Тя трепти и гори...
    Ще я отроня за онзи,
    който в небето
    разчете думите...
    Кои думи ли?
    Сам се сети...
    Това горното не е поезия, просто е продиктувано от настроението, което разля твоето стихотворение
  • Благодаря Марина!
  • Страхотно е и много интересно. Браво!
  • Вярвам Марги, и мисля, че някой ден ще го напишеш, аз ти благодаря от сърце!
  • Галя,ако щеш вярвай подобна идея за стих имах и аз .Така и не го написах,а твоя е прекрасен!Поздравления от сърце!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...