10 мар. 2005 г., 15:46

Звездно

946 0 7
Нощта се взира в очите ми.
Усещам бляскавия трепет на звездите,
жълтобели маргарити, разцъфнали
в небесната градинска шир.
Далечни и загадъчни съзвездия,
извезани от злато, стаили дъх мълчат.
Косите на Вероника искрят,
принесени в дар на боговете.
Лебедът е кацнал на самия Млечен път,
разперил е криле, готов да полети.
Две мечки са прострели гръд,
до тях на стража Воловарят
е като разгънато ветрило,
стиснал здраво в двете си ръце
синджирите на звездните си кучета.
Безброй сияещи звезди,
вглеждащи се в мрака
и сякаш ги докосвам с ръка
и сякаш гмуркат се  в очите ми
и виждам как се разсъбличат,
хвърлят по земята златните си дрехи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Късче звезда е сърцето ми.
    Ще се отрони в нощта,
    щом над брега
    рукнат лъчи.
    Помълчи...
    Тя трепти и гори...
    Ще я отроня за онзи,
    който в небето
    разчете думите...
    Кои думи ли?
    Сам се сети...
    Това горното не е поезия, просто е продиктувано от настроението, което разля твоето стихотворение
  • Благодаря Марина!
  • Страхотно е и много интересно. Браво!
  • Вярвам Марги, и мисля, че някой ден ще го напишеш, аз ти благодаря от сърце!
  • Галя,ако щеш вярвай подобна идея за стих имах и аз .Така и не го написах,а твоя е прекрасен!Поздравления от сърце!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...