Fabiana (Галя Николова)
216 821
Mar 10, 2005, 3:46 PM

Звездно 

  Poetry
724 0 7
Нощта се взира в очите ми.
Усещам бляскавия трепет на звездите,
жълтобели маргарити, разцъфнали
в небесната градинска шир.
Далечни и загадъчни съзвездия,
извезани от злато, стаили дъх мълчат.
Косите на Вероника искрят,
принесени в дар на боговете.
Лебедът е кацнал на самия Млечен път,
разперил е криле, готов да полети.
Две мечки са прострели гръд,
до тях на стража Воловарят
е като разгънато ветрило,
стиснал здраво в двете си ръце
синджирите на звездните си кучета.
Безброй сияещи звезди,
вглеждащи се в мрака
и сякаш ги докосвам с ръка
и сякаш гмуркат се  в очите ми
и виждам как се разсъбличат,
хвърлят по земята златните си дрехи.

© Галя Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Късче звезда е сърцето ми.
    Ще се отрони в нощта,
    щом над брега
    рукнат лъчи.
    Помълчи...
    Тя трепти и гори...
    Ще я отроня за онзи,
    който в небето
    разчете думите...
    Кои думи ли?
    Сам се сети...
    Това горното не е поезия, просто е продиктувано от настроението, което разля твоето стихотворение
  • Благодаря Марина!
  • Страхотно е и много интересно. Браво!
  • Вярвам Марги, и мисля, че някой ден ще го напишеш, аз ти благодаря от сърце!
  • Галя,ако щеш вярвай подобна идея за стих имах и аз .Така и не го написах,а твоя е прекрасен!Поздравления от сърце!!!
  • Благодаря! )
  • Обичам го твоето звездно
    Разкошно е направо цялото и като метафори и като картини
Random works
: ??:??