smile (Ана)
62 132
11 dic 2007, 8:05

Звездопад 

  Poesía
742 0 2

Търкулят се звезди

по свода небесен

като малки златисти монети

и оставят небесното синьо

самотно...

с черен воал над земята да свети.

И падат... хазартно...

в океани безбрежни

като залог за мечтите човешки...

за всеки блян

в молитва нагоре отправен.

 

И тъжно се скупчват

под мостовете градски

в плен нескончаем...

с начало, без край...

Палач им е времето.

 

И... луната със шепот ефирен

като ласка напомня,

че онова, що било е

вечно остава...

и макар да е спомен

свободата небесна...

макар и куршумно

от мечтата отнета...

била е

някога...

истинска...

© Ана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??