Чуй! Чух! Чуй! Чух!
Два чухала обменят информация,
споделят всяка клюка, всеки слух,
стаени на съседната акация
От към ореха се чува кукумявка-
първо кука, после мяука
и след тази полиглотна спявка
литва като сянка малка.
Язовец изписка подир това,
изгрутхя и нещо промърмори.
Тръгна със сумтене под носа
пътеките си тайни да преброди.
Изад хълма вой се извиси-
чакалите подеха хор смразяващ.
Този звук тъй кучетата подлуди
със лай отвърнаха му подобаващ.
Щом шумният концерт приключи
щурците затрептяха в тишината
и от гласа им силно благозвучен
жива сякаш затанцува тревата.
Селото, унасящо се вече в сън,
се вслушва в тия звуци чудни.
Попива всеки крясък, вик и звън
на обитателите си, все още будни.
Доволно въздъхва и настрани се кълбучва.
Разцъфва мисъл в спокойния ум:
„Сред тишината, тъй прекрасно звучна
хич не ми липсва градския шум!”
© Ани Todos los derechos reservados