Звучна тишина

Чуй! Чух! Чуй! Чух!

Два чухала обменят информация,

споделят всяка клюка, всеки слух,

стаени на съседната акация

От към ореха се чува кукумявка-

първо кука, после мяука

и след тази полиглотна спявка

литва като сянка малка.

Язовец изписка подир това,

изгрутхя и нещо промърмори.

Тръгна със сумтене под носа

пътеките си тайни да преброди.

Изад хълма вой се извиси-

чакалите подеха хор смразяващ.

Този звук тъй кучетата подлуди

със лай отвърнаха му подобаващ.

Щом шумният концерт приключи

щурците затрептяха в тишината

и от гласа им силно благозвучен

жива сякаш затанцува тревата.

Селото, унасящо се вече в сън,

се вслушва  в тия звуци чудни.

Попива всеки крясък, вик и звън

на обитателите си, все още будни.

Доволно въздъхва и настрани се кълбучва.

Разцъфва мисъл в спокойния ум:

„Сред тишината, тъй прекрасно звучна

хич не ми липсва градския шум!”