23 feb 2006, 11:12

ЗВУЦИТЕ НА ТИШИНАТА 

  Poesía
994 0 7

              Звуците на тишината


Тишината с глухи звуци в стаята ми пак връхлита
и обсебва бавно пустия ми свят,
от въздишки неми примка за сърцето ми изплита,
да извикам нямам сили - устните мълчат.

Самотата и през портата заключена минава,
чувам тихите й стъпки покрай мене да отекват,
и невидима дори,аз виждам как се приближава,
как очите й коварни в мрака черен светват.

Гостите неканени в душата се вселиха
и прогониха едничката искра надежда,
бляновете светли с пепел се покриха,
примирено погледът от сълзи натежал се свежда...


08.05.2005г.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Веси,Никифор,Дими и Иво,искрено благодаря на всички ви!!!
  • ЗА САМОТАТА ПИШЕМ ЧЕСТО
    А,ТЯ ОСТАВА ПРИ НАС НАВМЕСТО
    ДА СИ ИДЕ -МН. МИ ХАРЕСА ГЕРИ ! 6
  • Много е добро, Гергана, харесва ми!
  • Изключитело! Много ми хареса, наистина въздейства. Използвала си прекрасни метафори "Самотата и през портата заключена минава"...Голямо 6+
  • РадиФейн,много ти благодаря!Няма по-голямо признание за мен от това,
    че със стиховете си съм си спечелила кътче в сърцето ти!
  • Понеже в сърцето ми има отделено място и за теб добре си дошла .Поне не си неканена гостенка.Великолепен стих за едно парти в моето сърце.
  • Хубаво е!Поздравче!
Propuestas
: ??:??