Преминала боса, през огън и вода,
оцеляла по чудо в прегръдките алчни на смъртта,
победила дръзко панаира на светската суета,
тя възкръсва гордо и тържествено,
като Феникс от пепелта, полeтява смело,
напред и нагоре, докосва влюбено сърцето на небето
с волни крила, измива светло очите
на черния облак с белите си сълзи и той се превръща
в ярка светлина, която се спуща нежно като красив,
вълшебен плащ, прегърнал земята.
И става празнично като в приказка щастлива,
цветовете на дъгата нежно се навеждат
и целуват жадно усмихнатото лице на новия
светъл хоризонт, закичил изгревно на ревера
на сърцето си бял букет от пролетен дъжд.
Любов ли е това или само сладка илюзия,
за сбъдната мечта на самотния еделвайс,
който волно цъфти на недостъпна скала,
а всяка вечер сънува как се люби с луната
и й дарява щедро своя слънчев цвят,
роден горе на върха, за да закичи тя с него
калните обувки на греха и в светъл изгрев
камбанено да запее звукът на светлината,
да заблести пречистено огънят вълшебен,
дето любовта роди и дето само с още се гаси,
красивият звънлив бял огън, победил
безброй дъждове черни и коварни бури зли.