Преминала боса, през огън и вода,
оцеляла по чудо в прегръдките алчни на смъртта,
победила дръзко панаира на светската суета,
тя възкръсва гордо и тържествено,
като Феникс от пепелта, полeтява смело,
напред и нагоре, докосва влюбено сърцето на небето
с волни крила, измива светло очите
на черния облак с белите си сълзи и той се превръща
в ярка светлина, която се спуща нежно като красив,
вълшебен плащ, прегърнал земята.
И става празнично като в приказка щастлива,
цветовете на дъгата нежно се навеждат ...