Звярът на Красавицата
Прелиствах аз небрежно Киркегор
в кресло до огъня и пушех си лулата,
отпивайки следобеден ликьор
с копито в такт със Лунната соната.
Във „до диез минор“ по стъклописа
трептяха всички ангели с крила,
когато отлетяха с остър писък
и влезе като лятна буря – Тя.
Предчувствам, че беля ще ми сервира.
От приказка на приказка…Тегло.
Пинокио ме „цака с топла бира“.
Джуджетата осиновихме до едно.
Направо папионката ме стяга!
С обяд на лодката в духа на Реноар
изядох трима, а един пък ми избяга
да, спомних си! – Севилският бръснар.
И както знаете за розата ми вече
пътека с листчета е в онзи будоар…
С душа на котарак и с фрак облечен
приел съм участта да бъда звяр.
Поклон. И реверанс. Поклон отново.
- Ах, как да ви го обясня, о, мон шери!-
развя ветрило, театрално падна в стола
след слетите ми буреносно две вежди.
- От Андерсен? – броя до сто и питам.
- Милорд, разсейте тази атмосфера…
- От Шарл Перо? – смирен съм и възпитан.
- Ламята Спаска. Наш „любимец“ е от вчера…
© Jean Christophe Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Винаги си добре дошла, Силви. Приятно присъствие си. Имай хубав и успешен ден!
-
Вчера видях какви съм ги свършила, коридори, стаи, кули, приказност. Моля да бъда извинена за тромавостта 🙂. При вас съм като Алиса в страната на чудесата. Чудесата от Вас, от мен възклицанието за добре добрата симбиоза между приказките и въздействието им. Поздрави най-сърдечни и усмихнат ден, Жан и Жени!
-
Зидари ви изпращах много пъти,
но нещо пред вратата ви ги стряска
и никой в Северната няма да пристъпи
докато отвън на пост е Спаска!
П.С. Остави поне черешката, де! :D -
Очакванията ти са абсолютно реални
) минавам да ти оставя топла баница ) и... в северната кула мааалко духа, да ти кажа ) вземам си от тортата, да знаеш ) (благодаря, Силви) ) -
Силве, в една и съща приказка си, но си объркала стаите. На Жени будоара е от тук наляво, по стълбите и в Северната кула. (Харесва интериора със синджирите... )
Мога да й предам, че си идвала ако случайно ми е забравила за баницата и не дойде.
Конфискувам ти тортата
Бистра, то, оттатък и небето е по-високо, и звездите са по-големи... -
Аааа, ама където си водене коментари за историята на Звяра и нашата героиня имаше по-забавни неща пъъък 🙃
-
Жени, толкова е цветно и вълнуващо при теб, че не знам как да коментирам! Чета те във всяка свободна минута, да знаеш.🍰
-
:D
-
Оплаквания нямам, защото имам очаквания. За баница
-
))))))) хахах, какъв мъжки разговор и никой не се оплаква тъй кат гледам )) че и герданче, че и час по тренировки за домашния ни любимец сте спретнали )))))
-
Хах! Много ще й стане масрафа.
Чакай, първо да я науча да ми носи пантофите :D -
Против уроки трябва и синьо мънисто да и закачиш! 😂
-
С червено въже, Васко, да не хващала уроки! :D
-
Ама Спаска на синджир ли я водиш или на каишка?! () 🦕
-
Удоволствието е мое, Роси. Благодаря ти
-
Благодаря! Благодаря! Беше огромно удоволствие да се пренеса във вашата приказка. 😁🙂
-
Благодаря, че се отбихте. Поздрави и на вас!
-
Много харесвам такива стихове, защото ми става мило за отлетелите години! Поздрав!
-
Радвам се да те видя тук, Геновева
Още един любимец, мадам и се изнасям в друга приказка!
Благодаря ти.
Опитах да свържа произведенията ни и не успях. Но пък то с тия копита...:D -
На мен ми се стори по братя Грим.
Поздравления, всички накуп си събрал! -
Хахаха, направо култов е стихът ви, мон шер!
---------------------
Не мога да повярвам, че се мръщи!
– То, щяхте да сте повече сърдит...
ако любимецът е нашта тъща!
Нали, милорд?! Мисля, че сме квит! :D
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
