Звярът на Красавицата
Прелиствах аз небрежно Киркегор
в кресло до огъня и пушех си лулата,
отпивайки следобеден ликьор
с копито в такт със Лунната соната.
Във „до диез минор“ по стъклописа
трептяха всички ангели с крила,
когато отлетяха с остър писък
и влезе като лятна буря – Тя.
Предчувствам, че беля ще ми сервира.
От приказка на приказка…Тегло.
Пинокио ме „цака с топла бира“.
Джуджетата осиновихме до едно.
Направо папионката ме стяга!
С обяд на лодката в духа на Реноар
изядох трима, а един пък ми избяга
да, спомних си! – Севилският бръснар.
И както знаете за розата ми вече
пътека с листчета е в онзи будоар…
С душа на котарак и с фрак облечен
приел съм участта да бъда звяр.
Поклон. И реверанс. Поклон отново.
- Ах, как да ви го обясня, о, мон шери!-
развя ветрило, театрално падна в стола
след слетите ми буреносно две вежди.
- От Андерсен? – броя до сто и питам.
- Милорд, разсейте тази атмосфера…
- От Шарл Перо? – смирен съм и възпитан.
- Ламята Спаска. Наш „любимец“ е от вчера…
© Jean Christophe All rights reserved.
) минавам да ти оставя топла баница 