Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
5 may 2022, 15:18

Звъни Луната тихичко... 

  Poesía » Del paisaje
240 1 3

Сияе като бисер в полумрака синкав
безкрайна броеница влюбени слова.
На дюлята захласнато пак пее чинка,
ти, пролет късна си виновна за това.

 

Пилее се роса – елмазите нетрайни –
щурче да охлади и момини сълзи
тревата стене.  Ветровити тайни,
разказва вятър, що в недрата ѝ пълзи.

 

А люляк отвисоко пръска все лилави
и дъхави цветчета от самотен цвят.
Любимата пчела къде е? Що се бави?
Звъни Луната тихичко, пчелите спят...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??