Звъни Луната тихичко...
Сияе като бисер в полумрака синкав
безкрайна броеница влюбени слова.
На дюлята захласнато пак пее чинка,
ти, пролет късна си виновна за това.
Пилее се роса – елмазите нетрайни –
щурче да охлади и момини сълзи
тревата стене. Ветровити тайни,
разказва вятър, що в недрата ѝ пълзи.
А люляк отвисоко пръска все лилави
и дъхави цветчета от самотен цвят.
Любимата пчела къде е? Що се бави?
Звъни Луната тихичко, пчелите спят...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
