21 jul 2007, 22:06

Звънни

  Poesía
1.1K 0 0
                    

               Звънни                          

Ако някой ден осъзнаеш ти,

че без теб сърцето ми скърби,

звънни ми ти, звънни и

на скръбното ми сърце помогни.


Повярвай, ще съм там,

повярвай, че ще вдигна,

повярвай, че без теб не мога -

ти си първа моя мисъл,

носиш ти в деня ми радост и тъга.


Звънни ми ти сега,

звънни, да чуеш мойте думи ти сега.

Звънни, да чуеш три неща:

за мене Ти си любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вера Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...