21.07.2007 г., 22:06

Звънни

1.1K 0 0
                    

               Звънни                          

Ако някой ден осъзнаеш ти,

че без теб сърцето ми скърби,

звънни ми ти, звънни и

на скръбното ми сърце помогни.


Повярвай, ще съм там,

повярвай, че ще вдигна,

повярвай, че без теб не мога -

ти си първа моя мисъл,

носиш ти в деня ми радост и тъга.


Звънни ми ти сега,

звънни, да чуеш мойте думи ти сега.

Звънни, да чуеш три неща:

за мене Ти си любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вера Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...