Jul 21, 2007, 10:06 PM

Звънни

  Poetry
1.1K 0 0
                    

               Звънни                          

Ако някой ден осъзнаеш ти,

че без теб сърцето ми скърби,

звънни ми ти, звънни и

на скръбното ми сърце помогни.


Повярвай, ще съм там,

повярвай, че ще вдигна,

повярвай, че без теб не мога -

ти си първа моя мисъл,

носиш ти в деня ми радост и тъга.


Звънни ми ти сега,

звънни, да чуеш мойте думи ти сега.

Звънни, да чуеш три неща:

за мене Ти си любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вера All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...