danisab (Ниела Вон)
214 312
9 dic 2012, 13:08

Звънял си ми... 

  Poesía
1660 0 3

Звънял си ми. Не съм го чула.
(А може би  не искам да  го вдигна)
Пеперудено провлачвам от пашкула
телефона си. Мониторът ми мигна.

Изтягам се. Крилете ми проблясват.
На дневна светлина  се вижда
как множество ръце са драскали,
неволи, болки са прииждали.


И твоите следи  усещам ги.
Забравил си, угодно на  нагона си.

 Насила си   натискал грешките,
да бъдат  истини в поклона си.

Сега и денонощно да звъниш, все тая.
Пашкулът ми остава за наследство -
пеперуда заблудена, че безкрая
е любов. А чисто късогледство е.

 

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??