АлисънРейн
АлисънРейн
Следва 20
Последователи 17
Коментари от мен 157
Коментари за мен 330

Алисън Рейн и пътят на "Рошлата"

 

Не съм художник, нито съм поет.

Аз само пиша... Защото хората по – лесно разбират хартията, отколкото човека...

 

Далечната 1989г.

Годината, в която пада Берлинската стена, която е била символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите.

Година, в която СССР официално съобщава, че всички негови войски са изтеглени от Афганистан.

 

В същата година, на 15 Февруари съм родена и аз, със Слънце във Водолей, и Луна в Близнаци.

 

Двете ми най – любими неща в целия свят бяха да свиря на пиано и да танцувам. След изкривяване на пръстите и на двете ръце, и след тежка контузия на коляното се наложи и да спра да свиря, и да спра да танцувам. И след като не можех да правя нито едно от двете ми любими неща, трябваше да си намеря други такива.

Така и направих.

На 15 годишна възраст започнах да пиша стихове. Между завършването на гимназията, и приемането в Библиотекарския, обаче, писането ми претърпя доста сери0зна трансформация в следствие, на която се преориентирах към прозата.

 

Винаги съм вярвала, че хората разбират по – добре хартията, отколкото човека. И това се утвърди с времето. Обичам да пиша. Но не пиша, само защото обичам да го правя. Пиша, защото хартията ме разбира по – добре от човека. Защото доста често не знам как да обясня чувствата си, мислите си, а писането ми помага да излея всичкия хаос, който вилнее в душата ми.

„Рошлата” е точно това – сблъсъкът между шума и тишината; между светлината, и тъмнината. Книгата, която можеш да четеш за приспиване нощем (макар че по – често се среща тенденцията, в която въпросите идват след като останем на тъмно). Можеш и да разлистваш страниците й, за да се намериш. Книга, която е събрала част от вълненията на душата.

 

19.04.2016

 

Ако някой ми беше казал, че 6 години по - късно ще държа моята първа книга в ръцете си .. Нямаше да повярвам. И то не, защото не мога да мечтая.

Понякога човек има нужда от онова мъничко подбутване, което се оказва едно от най - важните неща в живота му.

Благодаря на всички, които повярвахте, защото именно вие ме направихте още по - смела в мечтите ми.

Благодаря и на онези, които с насмешка наричате редовете ми "драсканици". Вие ме правите дори по - голяма от мечтите ми.

 

Искрено ваша,

Винаги пътуващата и търсеща себе си рошла

❤🧡💛💚💙💜🤎🖤🤍

 

Автор на книгата

"Разхвърляните мисли на една пътуваща (в търсене на себе си) рошла"

Избрани произведения
144 резултата
Ноемврийско мълчание (2)
Поезия » Любовна
Твоя съм, ноември -
до болка и до издихание;
до лудост, дори до отчаяние
мой си в есента ми,
в мъглите ми ...
  1726  6  6 
"Лили беше тук" 🎷🎼
Поезия » Еротична
Наближаваше 00ч., когато слязох от лъскавата кола.
Беше петък вечер, любимата ми такава, в която обличах черна къса пола, черен потник с изрязано деколте и слагах любимите си обувки с висок червен ток.
И като споменах червено - петък вечер беше онази вечер, в която подчертавах тъмно кафевите си очи ...
  2161  6  4 
Затова и наричам себе си Дъжд
Проза
Не съм художник, нито съм поет.
Аз само пиша... Защото хората по – лесно разбират хартията, отколкото човека...
Далечната 1989г.
Годината, в която пада Берлинската стена, която е била символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите.
Година, в която СССР официално съобщ ...
  651  5  8 
Приютена в ръцете ѝ
Проза » Еротична
Беше един от онези дни, които разтърсваха душата до основи и не й даваха никакъв покой (запомнящи се, болезнени), защото не винаги нещата се случваха така, както искаме...
Бесните кучета в мен се бяха разбудили и ожесточено напираха да излязат, и да разкъсат всичко около себе си (най-вече мен)
Опитв ...
  1437  4  2 
На по разговор с баба (1)
Проза
Обаждам се на баба.
Плача, викам по телефона, че цветето ми е загинало.
Че няма да си купувам повече саксии.
Че хвърлям прекалено много грижи, внимание и енергия, пък то накрая пак умира.
Хлипам й с глас ...
  749  4 
Още произведения »
Предложения
: ??:??