Mihaylov_Iliya

"Край извора от жажда ще загина;

До огъня треперя вкочанен;

В родината си сякаш съм в чужбина;

Като във пещ пламтя, а съм студен..."

                  Франсоа Вийон (1431 - 1463)

Obras seleccionadas
45 el resultado

Самота 🇧🇬

Вратата на малкото квартално магазинче бавно се отвори. Излъсканото звънче, закачено над нея, иззвъня с медния си глас и сякаш изтръгна от топлата прегръдка на мислите й продавачката. Тя веднага инсталира дежурната усмивка на умореното си лице, по което времето беше оставило своите издайнически след ...
722 3 3

Орехи 🇧🇬

Беше един от онези есенни дни, в които имаш чувството, че лятото все още не си е отишло. Останало е някак на пук на г-жа Природата и нейните закони, които хората отдавна спряха да спазват, създавайки за успокоение на гузната си съвест безброй екологични организации "с идеална цел". То обаче е тук и ...
791 3 5

Тя 🇧🇬

Посвещавам на Цветана Манева
Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остав ...
990 2 4

Спътници 🇧🇬

На перона съм. Потропвам ритуално с големите си туристически обувки, за да се стопля. (Добре, че днес си обух по-дебелите чорапи). Сякаш танцуваме някакъв странен зимен танц с поредната студена януарска сутрин. Тя ме държи здраво в ледената си прегръдката, а аз я настъпвам непохватно от време на вре ...
817 3

Истории от кръглата маса 🇧🇬

Четвърта глава
Старшината - така го наричаха всички. Местният полицай, който често даваше дежурства на гарата. Беше около петдесетгодишен среден на ръст мъж с късо подстригана побеляла коса и гладко избръснато лице, което рядко изразяваше някакви емоции сякаш беше изсечено от гранит. Излъчваше строг ...
1.4K 2 3