Rasha
Намирам някак си по-поносимо да бъда винаги сам, отколкото никога да не мога да остана насаме със себе си. ((( Монтен )))
Obras seleccionadas
27 el resultado
Най-верният другар
- 1 -
Имало едно време, някога много отдавна, в едно кътче забравено от света, война между доброто и злото. Един магьосник с невероятна сила, каменно сърце и четирима пазители, борещи се за свобода и справедливост...
Но това е друга история, тази, която ще ви разкажа, стана съвсем ...
  1546 
Момчето
(продължение)
Беше хубав пролетен ден. Слънцето грееше високо в небето, а лекият ветрец охлаждаше трудолюобивата челяд на нивята. Бай Саво беше седнал на един камък в двора си и гледаше доволно към работещото пред очите му момче, кимаше одобрително и го насърчаваше с някоя и друга похвала. Ж ...
  1580 
Недей да плачеш – няма смисъл,
за мъртвите недей тъжи,
те нивга няма да се върнат,
не ще ги съживиш със своите сълзи.
Но живите са тука, ...
  624 
Времето беше дъждовно. Купести облаци се бяха събрали на небето, а бурята и дъждът напираха да излеят гнева си над земята. Селото беше на четири километра, но дори и от това разстояние паметникът се виждаше.
Алекс гледаше гробницата. Пишеше името на един човек, но на него му се струваше, че там има ...
  1218 
Лунната светлина галеше кожата. Лекият полъх на вятъра си играеше с косата й, а единственият шум, който нарушаваше спокойствието на гората, беше от падащата вода.
Тя постави на земята лъка, стрелите и с плавно движение съблече дрехата си. Когато водата я докосна, тя изтръпна. Тялото й, плувнало в по ...
  1340 
Propuestas
: ??:??