Mежду живота и смъртта
Недей да плачеш – няма смисъл,
за мъртвите недей тъжи,
те нивга няма да се върнат,
не ще ги съживиш със своите сълзи.
Но живите са тука,
седят, скърбят и тънат в нищета,
те носят свойто бреме
на страх, разгром и самота.
За тях тъжи и тях ги гледай,
те остават, скитайки между живота и смъртта,
а мъртвите ще си останат мъртви
и не ще да имат ни най-малка грижа на света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катерина Лулф Todos los derechos reservados
