14 ene 2011, 14:39

***

  Prosa
1.1K 0 1

                    Мога да го усетя във въздуха… Аромата на младост, щастие, радостни викове, прегръдки, рокли, костюми и снимки… Боже, колко много снимки… И аз съм някъде там в суматохата сред цветя, подаръци, балони, прически и гримове. Някъде там, където детството ми приключи. И усещах аромата на морето, още преди автобусът да спре… Стаите и съучениците ми… И всички бяха толкова щастливи…  Сега виждам свободата от идеи в очите им… Океан от брокат и блестящи предмети. Липсва ми това време… Липсва ми този безкраен месец май от снимки, емоции и балове. Липсва ми чувството на предстоящото бъдеще… Липсва ми времето, когато те срещнах… И цялото вълнение... Всичко бих дала това време да се върне!!! А детството ми просто отлетя и остана красив спомен, който ме гледа от снимките по рафтовете у дома. И знам, че няма да забравя чувството, когато животът ти тепърва започва и имаш всичко в ръцете си, стоиш на брега на морето и просто мечтаеш... Да, мога да го усетя във въздуха... Аромата на живот, любов и сбъднати мечти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...