Мога да го усетя във въздуха… Аромата на младост, щастие, радостни викове, прегръдки, рокли, костюми и снимки… Боже, колко много снимки… И аз съм някъде там в суматохата сред цветя, подаръци, балони, прически и гримове. Някъде там, където детството ми приключи. И усещах аромата на морето, още преди автобусът да спре… Стаите и съучениците ми… И всички бяха толкова щастливи…  Сега виждам свободата от идеи в очите им… Океан от брокат и блестящи предмети. Липсва ми това време… Липсва ми този безкраен месец май от снимки, емоции и балове. Липсва ми чувството на предстоящото бъдеще… Липсва ми времето, когато те срещнах… И цялото вълнение... Всичко бих дала това време да се върне!!! А детството ми просто отлетя и остана красив спомен, който ме гледа от снимките по рафтовете у дома. И знам, че няма да забравя чувството, когато животът ти тепърва започва и имаш всичко в ръцете си, стоиш на брега на морето и просто мечтаеш... Да, мога да го усетя във въздуха... Аромата на живот, любов и сбъднати мечти...