* * *

Среднощна разходка с моя най-добър приятел...

Не е чудно, защо наричат кучето, “най-добрият приятел на човека”. Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи. За собствениците на кучета, нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка в свежа пролетна утрин. Цялата любов, която вложите, кучето ще ви възнагради десеторно.

То никога няма да – излъже, предаде. Кучето винаги е искрено, има съвест. То би умряло заради теб, идва, когато го повикаш, не го е срам от теб, ако си облечен без вкус, няма да те остави заради по-хубав или по-богат стопанин.

                                                                                                                           Ако един път нахраниш едно куче – десет пъти ще дойде с теб, без да му даваш нищо, а на един човек десет пъти да му помогнеш и един път да не му свършиш работа – той ще се обърне и ще ти бъде цял живот враг.

Преди около две  години отидох да си взема кученце. Видинският д-р Костов ми го препоръча. Бяха се родили в София, но в момента се намираха в едно близко селце до Видин. Отидох и стопанинът Лазар – каза, че кученцата си играят в задния двор, повика ги.

Представете си няколко черни топчици – лаещи, и няколко шарени маюкащи се запремятаха едно през друго, вдигна се пушилка. Когато вече можеше да се вижда, едно малко лаеше срещу мен, а друго малко сладко, пухено , черничко се беше свряло в краката ми и ме гледаше с две искрящи оченца, пълни с много обич. Така моят Рекс избра сам при кого да бъде до края на живота си.  В този чудесен миг сякаш душите ни нямаха облик, имаше само една необикновена, нерушима обич. От този момент започнаха нашите съвместни стъпки в този живот...

Доведох го в къщи и моят котарак Томи ни посрещна на вратата. Рекс се зарадва, размаха опашка – нали беше живял с котета – и тръгна срещу него.  В същия момент Томи настръхна и се приготви за бой. Рекс  го погледна умолително и седна на задните си лапки. Погледна ме тъжно и в този момент сякаш ме питаше: - Защо това коте се ежи срещу мен? Аз живях с котета, той с какво е по-различен от тях? Докато се чудех какво да направя, най-неочаквано за всички Томи скочи, наби две крошета на Рекс и се качи най-горе на секцията. Кутрето изквича и излетя през вратата, намерих го свит на кравайче, един етаж по-долу. Взех го на ръце и го внесох в хола, сложих го да седне на дивана. Отидох в кухнята да му направя нещо за ядене. През това време големият ми син Митко – отишъл до зоомагазина и му купил каишка и повод. Малкият Гоши и приятелката на Митко – Деси, взели Лъчко – морското свинче и го сложили на дивана до Рекс. Кутрето го подушило, размахало опашка и легнало до него. В този момент котаракът Томи, решил да изследва по-обстойно още веднъж новия гостенин, който се бил излегнал до неговия приятел Лъчо-морски. Слязъл от секцията, завъртял се около дивана, качил се, и тръгнал към Лъчо и новия гостенин. Рекс се свил по-близо до морския. Милият той малък, какво ли си е мислил – пак ще ям бой! Но, най-неочаквано за всички, които се намирали в стаята, Лъчо се обърнал, тръгнал към Томи, започнал да издава някакви особени звуци и ухапал опашката на котарака. Аз чух един ужасяващ рев на котарак, и след това задружен смях от децата. Така с помощта на този малък защитник, кутрето започна по-свободно да се разхожда из апартамента. Но, навън го беше страх от всичко и всички.

Един ден на разходка в парка, най-неочаквано до нас застана един немец – голям и красив. Подуши Рекс, а той горкият си седна на дупето и застина с наведена глава. Честно казано и мен ме беше страх, но тогава дойде стопанката на немеца и ме успокои. Нейното куче нямало нищо лошо да направи на кутрето, защото знае, че той е малък. Така се запознахме с Михаела и Дейв. Навсякъде ходехме заедно на разходка и Рекс се учеше на кучешки маниери от батко си Дейв. Оттук започна и взаимното ни обучение, кутрето на команди, а аз да разчитам знаците от поведението му, в различните ситуации.

Ах тези ситуации...

Следва: