24 nov 2022, 18:31

 155 думи: Мечтата

  Prosa » Relatos
1K 4 11

Произведение от няколко части към първа част

Малката лятна кухня беше любимо място за семейните вечери през горещите месеци. Три поколения вечеряха заедно понякога отвън под астмата, понякога в стаичката, ако валеше дъжд, сред смях и интересни разговори. Сити и доволни, накрая обичаха да пеят песни и да играят настолни игри.

Мая обичаше много семейството си, събиранията и най-вече музиката, с която израсна. Обичаше и да се усамотява в лятната кухня и да приглася на радиото, от което се лее песен след песен. Представяше си, че е на мястото на изпълнителите на голяма сцена и многобройната публика ръкопляска станала на крака, възхитена от красивия ѝ глас.

Вече пораснала, Мая отново се бе заключила в стаичката и със затворени очи слушаше любимите песни, които пускаха по радиото, в очакване на семейното събиране. Мобилният ѝ телефон настойчиво извъня. Мая го взе от масата с недоволно изражение и натисна зеленият бутон.

 

–  Ела в студиото, трябва да запишем “Мечтата” отново! – чу отсреща гласа на своя продуцент.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Боряна Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скити, често сънищата ми дават идеи. 😊
    Силве, много си мила, благодаря! ❤
    Иржи, трудна работа си е да искаш да кажеш много, а да си ограничаваш думите, факт. Благодаря за споделеното и хубавите думи към мен! ❤ Не спирай да пишеш разкази!
  • Изчетох всички конфетчета, Боряна и ти се радвам, че си намерила идея и цел и ги изпълняваш...Когато написах първия си разказ, имах толкова материал, а нямах ограничения като в стиховете и стана много хубав/ получих даже първа награда/. Ала един колега от тук ми каза, че това било материал за поне пет разказа. На мен ми се струваше, че ще стане много беден, ако го разкъсам на частички. А ето, че ти доказа, че е възможно в малко място да побереш много материал!...Продължавай, това е таланта!
  • Аплодирам всеки един твой стремеж, Боре! Давай!
  • Ахааааа, тайната се криела в един сън
    Това исках да разбера - тази граница от 155 думи си я постаряш сама! И смея да твърдя, че се справяш страхотно! Продължавай!
    Благодаря ти!
  • Здравей, Скити! 😊 Видях още по-кратки истории на друг пишещ, само от 52 думи и първата ми мисъл беше, че няма никакъв шанс аз да успея да изразя каквото искам в толкова малък текст! Същата нощ сънувах случващото се в "Петелът", а на сутринта първата картинка, която видях в нета, беше точно на един петел. В този момент се роди историята и знаех, че ще е кратка. Започвайки да я пиша реших, че с колкото думи се получи, с толкова ще се опитам да напиша още историйки. И, ето ги. 😁😇 Благодаря ти! ❤

    Тоти, така е, аз обичам отворените финали. Благодаря, че си тук! ❤

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...