155 думи: Мечтата
Multi-part work to contents
Малката лятна кухня беше любимо място за семейните вечери през горещите месеци. Три поколения вечеряха заедно понякога отвън под астмата, понякога в стаичката, ако валеше дъжд, сред смях и интересни разговори. Сити и доволни, накрая обичаха да пеят песни и да играят настолни игри.
Мая обичаше много семейството си, събиранията и най-вече музиката, с която израсна. Обичаше и да се усамотява в лятната кухня и да приглася на радиото, от което се лее песен след песен. Представяше си, че е на мястото на изпълнителите на голяма сцена и многобройната публика ръкопляска станала на крака, възхитена от красивия ѝ глас.
Вече пораснала, Мая отново се бе заключила в стаичката и със затворени очи слушаше любимите песни, които пускаха по радиото, в очакване на семейното събиране. Мобилният ѝ телефон настойчиво извъня. Мая го взе от масата с недоволно изражение и натисна зеленият бутон.
– Ела в студиото, трябва да запишем “Мечтата” отново! – чу отсреща гласа на своя продуцент.
© Боряна Христова All rights reserved.
