155 думи: Мечтата
Произведение от няколко части « към първа част
Малката лятна кухня беше любимо място за семейните вечери през горещите месеци. Три поколения вечеряха заедно понякога отвън под астмата, понякога в стаичката, ако валеше дъжд, сред смях и интересни разговори. Сити и доволни, накрая обичаха да пеят песни и да играят настолни игри.
Мая обичаше много семейството си, събиранията и най-вече музиката, с която израсна. Обичаше и да се усамотява в лятната кухня и да приглася на радиото, от което се лее песен след песен. Представяше си, че е на мястото на изпълнителите на голяма сцена и многобройната публика ръкопляска станала на крака, възхитена от красивия ѝ глас.
Вече пораснала, Мая отново се бе заключила в стаичката и със затворени очи слушаше любимите песни, които пускаха по радиото, в очакване на семейното събиране. Мобилният ѝ телефон настойчиво извъня. Мая го взе от масата с недоволно изражение и натисна зеленият бутон.
– Ела в студиото, трябва да запишем “Мечтата” отново! – чу отсреща гласа на своя продуцент.
© Боряна Христова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Изчетох всички конфетчета, Боряна и ти се радвам, че си намерила идея и цел и ги изпълняваш...Когато написах първия си разказ, имах толкова материал, а нямах ограничения като в стиховете и стана много хубав/ получих даже първа награда/. Ала един колега от тук ми каза, че това било материал за поне пет разказа. На мен ми се струваше, че ще стане много беден, ако го разкъсам на частички. А ето, че ти доказа, че е възможно в малко място да побереш много материал!...Продължавай, това е таланта!
-
Аплодирам всеки един твой стремеж, Боре! Давай!
-
Ахааааа, тайната се криела в един сън
Това исках да разбера - тази граница от 155 думи си я постаряш сама! И смея да твърдя, че се справяш страхотно! Продължавай!
Благодаря ти! -
Здравей, Скити! 😊 Видях още по-кратки истории на друг пишещ, само от 52 думи и първата ми мисъл беше, че няма никакъв шанс аз да успея да изразя каквото искам в толкова малък текст! Същата нощ сънувах случващото се в "Петелът", а на сутринта първата картинка, която видях в нета, беше точно на един петел. В този момент се роди историята и знаех, че ще е кратка. Започвайки да я пиша реших, че с колкото думи се получи, с толкова ще се опитам да напиша още историйки. И, ето ги. 😁😇 Благодаря ти! ❤
Тоти, така е, аз обичам отворените финали. Благодаря, че си тук! ❤ -
Интересното е, че краят
предполага собствена интерпретация.
Поздрави! Успех! -
Здравей, Ким! Аз също с интерес следя твоите къси разказчета! Знам, че е трудно да се побереш в малко думи, но да успееш да кажеш толкова много...
И от известно време се питам тези 155 думи ти ли си си ги задала като граница? Извини ме за невежеството ако, как да го кажа - съществува такъв раздел в прозата... Просто не знам... -
Мари, радвам се, че съм предизвикала интереса ти с тази поредица, която се очертава да има много истории занапред! Само малко ми пречи на писането на по-дългите разкази. 😁
Нинка, никак дори!😕
Джаки, мисля че пожеланите силно със сърцето само. 😉
Момичета, благодаря за хубавите реакции, звездички и сърчица, и най-вече че ме четете! ❤ -
Дали всички мечти се сбъдват? Това е въпросът!
-
Изглежда, че и мечтите не са безплатни!
-
Добре дошла и на "Мечтата"! Следя с нетърпение и нестихващ интерес, Боби!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Силве, много си мила, благодаря! ❤
Иржи, трудна работа си е да искаш да кажеш много, а да си ограничаваш думите, факт. Благодаря за споделеното и хубавите думи към мен! ❤ Не спирай да пишеш разкази!