17
— Какво?! – казах, недружелюбна както обикновено.
Гледаше ме странно, сякаш съм индивид от нова невиждана досега порода плъхове. После се обърна и ме остави на мира.
— Пуши ми се! Айде с мен на пейката, че не издържам.
— Днес не съм в настроение за разходка. Може ли да отидеш сама? – попитах с плаха надежда, че може да ме остави да се измъчвам на спокойствие.
— Не!
Оставих я да ме помъкне със себе си, като не забрави да разкаже редовната си история, за това какви глупости е вършила предната вечер. Нашата пуш-разходка се състои предимно от две неща – безкрайни изливания от нейна страна и мълчаливо слушане от моя. За пореден път дрънкаше с кого, как и къде се е напивала, пушила или натискала вечерта, докато аз включих на предавка с автоматични отговори „Да, разбирам те.“, „Права си.“ и „Абсолютен кретен!“. Вървяхме към нашата пейка, когато, за мое нещастие, се натъкнахме на групата мухльовци от съседния клас. Някак бях станала център на вниманието им и затова трябваше да търпя детинск ...