Мразеше да става в шест, особено след като си е легнал в два часа. Хапна набързо и излезе. Вървеше подтиснат към спирката и мислеше за снощната Игра, която беше прекъснал на толкова интересно място. Видя как автобуса спря, прие пътниците си и потегли. Можеше да го хване, ако се бе затичал, но го домързя. "Ще закъснея" - помисли апатично, докато чакаше следващата маршрутка. Скоро тя дойде и той зае любимото си единично място до прозореца. Наблюдаваше как се пълни буса. Както обикновено, хората заемаха първо външните седалки, после вътрешните. Сутрин пътуваха много хора и още на втората спирка малкото бусче се напълни до краен предел и до центъра на града не спираше, освен да остави някой слизащ. Някои от пътниците години наред отиваха и се връщаха на работа заедно, но това не значеше кой знае каква близост между тях и затова рядко се започваха разговори. Ангел се любуваше на едно момиче със стройни крака, което не му обръщаше внимание и като че ли се беше влюбил, но беше време да слиза. ...