Близките на покойника си тръгнаха преди малко. Бяха само двама – жената му и негов приятел. Аз стоях отстрани и наблюдавах кратката погребална церемония. Гробището отдавна е препълнено и се налага да изравят мъртвите от гробовете им, че да погребват там други.
Нещата вървяха към лошо още през далечната две хиляди и девета година, че и преди това – още от началото на новия век, но сега през две хиляди шестдесет и девета година – няма надежда за България и българите.
Вече съм стар и изнемощял, но преживях две големи войни: Третата световна война през две хиляди и двадесета, както и т.н. „Вътрешно-държавна война” през две хиляди четиридесет и първа. Тогава конфликтът между българското населени и циганския етнос се превърна в серия от серия сблъсъци, разправии и обиди във война. По това време българите наброяваха около четири милиона и триста хиляди, а циганите – някъде, пет милиона и половина. Обстановката беше страшна. Улиците и сградите бяха барикадирани, навсякъде имаше трупове и наран ...