2069
Близките на покойника си тръгнаха преди малко. Бяха само двама – жената му и негов приятел. Аз стоях отстрани и наблюдавах кратката погребална церемония. Гробището отдавна е препълнено и се налага да изравят мъртвите от гробовете им, че да погребват там други.
Нещата вървяха към лошо още през далечната две хиляди и девета година, че и преди това – още от началото на новия век, но сега през две хиляди шестдесет и девета година – няма надежда за България и българите.
Вече съм стар и изнемощял, но преживях две големи войни: Третата световна война през две хиляди и двадесета, както и т.н. „Вътрешно-държавна война” през две хиляди четиридесет и първа. Тогава конфликтът между българското населени и циганския етнос се превърна в серия от серия сблъсъци, разправии и обиди във война. По това време българите наброяваха около четири милиона и триста хиляди, а циганите – някъде, пет милиона и половина. Обстановката беше страшна. Улиците и сградите бяха барикадирани, навсякъде имаше трупове и наранени, които лежаха на земята, крещейки от неземна болка. Ресурсите бяха на изчерпване и хората умира също така от глад и мизерия. Болести останали в миналите отново напомняха за себе си – чумата, туберкулозата и всевъзможни други моряха както българи, така и цигани.
Европейските сили не си помръднаха пръста да помогнат на България под претекст, че във вътрешните конфликти на една държава не трябва да се намесва никой друг освен самата държава. Много неща се промениха в Европа след Третата световна война : Европейският съюз се разпадна, Франция, Германия, Италия и Швеция бяха бомбардирани по време на войната и изгубиха страшно много „човешки материал”, както ги наричаше американският президент по това време – Джон Ърбан.
„Вътрешно-държавната война” приключи с подписването на Пловдивския договор през две хиляди четиридесет и осма година. Изглежда циганите спечелиха войната, въпреки огромните жертви, които дадоха. Войната отне около два милиона цигански живота и над два и половина милиона български. България беше разорена. Българите масово се преселваха в други страни, най-често се насочваха към Канада, където войната почти не се усети, а някои от оцелелите във войната не понесоха положението и предпочетоха сами да отнемат животите си.
Затова и сега през две хиляди шестдесет и девета година в България има само три милиона жители, от които едва половина милион българи. Народът застаряваше, умираше, младите се изселваха, а деца почти не се раждаха. Циганите погазиха културата, историята и духа на българите.
Със сълзи на очите разказвам последните страници от историята на България. Разказвам и усещам как сърцето ми се пръска. Реших – в момента живея един от последните си дни на земята. Последните си като българин.
© Денис Метев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Страшно предсказание....дано не се сбъдне..
-
Напълно съм съглсен с теб.Значи, правилно съм схванал идеята на разказа ти и не случайно го оцених с най-високата оценка. Поздрави !
-
До marco777,
Според мен един човек е такъв какъвто се чувства. Ако някой човек, примерно, е роден от баща циганин и майка българка, но се чувства българин, у него има патриотизъм, тачи културата и историята на страната си, то такъв човек е истински българин в душата си. Докато има българи(родени от чист български брак), които сами се отричат от държавата си, културата и всичко останало - такива хора никога не мога да уважавам. Колкото за циганите, според мен, не само те са виновни са сегашното си положение, но и ние - българите, защото ако бяхме взели мерки навреме, за да ги приобщим, да им покажем, че можеш да живеем заедно без омраза, то нещата щяха да са поне малко по - добри. Но темата е ужасна дълга и повече ще подхожда да се говори за нея на друго, по философско място, а не тук в сайта
-
Интересен разказ. В него се разбира , че България се състои от две групи- българи и цигани.Циганите ги знаем, а може ли да се определят българите.Кой според теб е Българин, приятелю. Посочи ми чертите на Българина.Рус ли е , черен, с кестеняви коси или риж.С прави коси ли е или къдрокос. Кажи ми за очите на Българина.Сини, зелени или кафеви. А може би черни? Давайте да се делим ! На турци, гърци, сърби, македонци,еврей,арменци, румънци,руснаци,татари, цигани,гагаузи,траки и славяни и какви ли не още.Та къде останаха Българите ?
Повтарям се, но ще го кажа. Българите сме една шарена черга от различни етноси.Ние сме Америката на Европа,защото сме на кръстопът.
Циганите са точно толкова Българи , колкото и ти приятелю.Родени и израстнали в една държава.Колкото и странно да е в двадесети век в България си има здрава дискриминация. И това напира от всякъде ( радио, телевизия, вестници).Лошото е,че държавните мъже раздухват тази дискриминация.Това говори за незрялост на нацията.Създава се зона на напрежение- бомба със закъснител.А може би, някой тайно на това се надява и в определения момент ще палне фитила.
Негрите в Америка са като циганите в България.Защо никой не подема акция срещу тях? Защото в Америка всеки е осъзнал (от малки им обясняват), че този свят не е мой или твой. Той е наш.
Без значение какъв си и с какво самосъзнание си.Ти си точно толкова жив, колкото и човека до теб.
Предполагам това е идеята ти, за да напишеш този разказ.Поздрави !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
