Песента е стара и позната чак до болка, връща ме назад в някоя от нашите нощи. Очите си затварям и за миг отново пак съм там, от целувките пак потръпвам и сърцето ми сякаш полудяло е. Но хладината на стаята напомня ми, че теб те няма, че просто болезнени спомени е всичко. Разумът ми моли ме да те забравя, а сърцето ми заповядва да те обичам. И снимката ни стара изгорих, а от пепелта продължават да ме викат твоите устни. Там, в пепелта, заровено е и моето съце. С тази снимка изгоря последната искра надежда, че ще ме обичаш, огъня разпален изгасих с последната сълза, за теб пролята. Още дълго в чуждите очи ще търся теб, още безкрайно дълго ще боли, но ще изхвърля пепелта. С нея ще изхвърля и любовта си, с вятъра окрилен ще я разпръсна, за да отнесе спомена за тебе надалече и звукът на старата позната песен да заглъхне и на нея  вече да не плача...

                         "Всичко бе твърде хубаво, за да е истина."