Отново чакам, чакам да се появиш. Чакам да родиш усмивка, да внесеш надежда.Чакам и обмислям... възможно ли е да те чакам? Аз знам, че няма да се появиш, не сега, а ще влетиш, когато най-много не очаквам, ще разбъркаш всичко, както само ти умееш и пак ще ме оставиш - слаба и трепереща, тръпнеща за още. Но това не ме отчайва, не ме отказва да те чакам. И пак стоя, загледана в пътеката, очите се изморяват, но аз напук се вглеждам още по-дълбоко. Вглеждам се, но теб те няма. Но аз не се отчайвам, ще те чакам, докато не виждам и тогава пак ще чакам, за да чуя стъпките, с които ще се върнеш!
© Елена Todos los derechos reservados