15.07.2008 г., 20:25

* * *

862 0 0

Отново чакам, чакам да се появиш. Чакам да родиш усмивка, да внесеш надежда.Чакам и обмислям... възможно ли е да те чакам? Аз знам, че няма да се появиш, не сега, а ще влетиш, когато най-много не очаквам, ще разбъркаш всичко, както само ти умееш и пак ще ме оставиш - слаба и трепереща, тръпнеща за още. Но това не ме отчайва, не ме отказва да те чакам. И пак стоя, загледана в пътеката, очите се изморяват, но аз напук се вглеждам още по-дълбоко. Вглеждам се, но теб те няма. Но аз не се отчайвам, ще те чакам, докато не виждам и тогава пак ще чакам, за да чуя стъпките, с които ще се върнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...