broken_dream (Нямам)
61 111
22 ene 2009, 20:30

3. Queen`s и балоните с хелий 

  Prosa » Otros
877 0 4
4 мин за четене

 

"На бунт се вдигат само лудите" - Иван Вазов, "Под игото"  
      
      Луда ли съм наистина? Лудост ли се нарича това да искаш да бъдеш свободен?! За мен не е, за Вазов също не е. Днес доста се замислих за всичко това. Луда ли съм, щом не мога да се примиря с ограниченията, щом искам да бъда себе си, въпреки оковите на реалността. Луда ли съм, когато не ме е страх да кажа истината, която винаги е доста неудобна? Слаба ли съм, когато не спазвам "правилата" на живота, определени от еди кой си слой на обществото.  
 
      Признавам си. Понякога се примирявам  с действителността... Понякога съм толкова слаба, че единствената надежда, която имам, е просто да ми се падне смислена капачка от Queen`s... Много ли искам? Друго не смея да си пожелавам - кой знае, може и да се сбъдне...

     Толкова куха се чувствам отвътре. Откраднаха ми я! Това е престъпление. Защо трябва да съм бездушна, защо ежедневието ме направи просто пешка? Все едно играя морски шах, сякаш с нищо не се отличавам от другите пешки. Единственото, което правя, е да прескачам. Прескачам проблемите, прескачам сълзите, прескачам истинското си аз, за да се превърна в една от поредните жертви на ежедневието. А може би нямам истинско аз...

      Искам да летя. Тук долу е доста топло. Стъпила съм на земята, не ме е страх, че ще падна - няма накъде повече от това. Но пък искам да летя. Там, на високо, е доста студено, понякога кислородът не достига - задушаваш се, знаеш, че можеш да паднеш и много ще боли.
И все пак искам да летя...

      Май измислих решение. Ще си купя около 1000 балона, пълни с хелий. Тогава май само ще успея. Крилата ми вече не работят. Но имам чувството, че така ще е доста изкуствено, а колко искам да бъда истинска...

      Така е, когато си самотен - мислите те разяждат отвътре. Поне да знаех, че няма никой до мен, щеше да ми е по-лесно. Но нали винаги трябва да се измъчвам, хайде да продължа с измислиците си. Какво толкова съм направила, че всичко да ми се връща в двойно количество? Колко ли сърца съм разбила, че сега моето да е разградено на хиляди частици? Ох, стига с това сърце, вече ми стана банално.
         
      Сега си чета едно стихотворение от преди 5 години - "Да бъдем хора"
      
      "Помисли защо сме ние хора,
        за бедните и гладни по света.
        Няма значение, че нямаш опора,
        просто раздавай на слепия светлина"

Винаги съм искала да помагам, така може би се чувствам някак значителна. Да, разбира се, и аз се нуждая от малко помощ, но някак вече взех да се отказвам. Дали в мен е проблемът? Дали аз не искам да ми помогнат наистина? Дали аз отхвърлям всеки вариант за някаква помощ? Не знам, знам само, че сега на никой не съм нужна. Безполезна съм, сякаш съм едно обстоятелство, което претендира да бъде причина...

    Доста ми е неудобно. Чувствам се примирена. А трябваше да се боря. Някой ден може би ще успея пак да полетя, само се надявам да мина без балоните... Някой ден ще погледна под капачката и ще открия своето послание... Някой ден може и да се почувствам истински жива  (а как мразя да казвам "някой ден" и "мразя").      

 I'm tired of being what you want me to be
 Feeling so faithless lost under the surface
 Don't know what you're expecting of me
 Put under the pressure of walking in your shoes
 (Caught in the undertow just caught in the undertow)
 Every step that I take is another mistake to you


****

Уморих се да бъда това което ти искаш да съм
Чувствам се изгубена
Изгубила вяра във всичко
Изгубена на повърхността
Не знам какво очакваш от мен
Тласкана по принудата
Аз вървя по твоите стъпки
Капан теглещ ме назад... просто хванат в капан
Всяка моя стъпка е следваща грешка за теб

© Нямам Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Продължавам да следя соковата ти поредица. Долавям градивна безизходица.А защо не опиташ да напишеш за някоя капачка която наистина збъдва мечти?
    А иначе единственият начин на оцеляване е адаптацията.Правилата на живота не се определят а се научават защото живота си е твой.Колкото по бързо ги научиш чрез чуства като самота,любов,омраза толкова по бързо ще се приспособиш към собствения си живот който на моменти не разбираш.
    А чистно литературно е 6 както винаги
  • Какъв е изобщо проблемът и има ли решение? Оххх и защо по дяволите хората,които искаме да ни вярват не го правят? Изобщо има ли смисъл да се боря.. по-добре е като се правиш на слаб отколкото на силен,нали така ? И все пак Алекс,ако имаш някакво решение на проблема,давай чакам го с нетърпение защото аз самата нямам никакви решения...
  • Прави каквото искаш да правиш, бъди от лудите,бунтувай се,но не пропускай границата...Защото навсякъде има граници,дори и в безумието,в лудостта...Човек разбира смисъла на живота и се научава да го живее по-щастливо, когато постави онези свои граници за нещата и безусловно ги спазва...
    Продължавай да пиеш Qeen's!Действа ти като муза!
  • Numb...broken_dream и балоните с хелии не са добро решение на проблема
Propuestas
: ??:??