Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно или две деца не назидаваме ежедневно, не излизаме от равновесие? Какво тогава искаме от хора, сблъскващи се с 20 различни характерчета, съдби и души. Аз отдавна вече не съм в тези редици, но някъде там, оставих част от себе си.
Сега съм емигрант. Знаеш ли? Звучи ми, като изгнанник.
За някои съм родоотсъпник, беглец, за други - късметлийка, че съм успяла да се измъкна. Не съм нито едното, нито другото. Дори и трето, и четвърто не съм... Когато си събрах багажа и тръгнах - не бягах. Исках само да изживея едно приключение и да направя дъщеря си дете на света. В голяма заблуда съм била. Тръгнеш ли веднъж, трудно се връщаш.Тук в чужбина успяват да те вържат, да те накарат да останеш... Става неус ...